Моят живот

Понякога човек не знае кое е най-добре за него, в коя ситуация или в какъв ред на случки или обстоятелства той ще бъде доволен, удовлетворен и дори щастлив. Всичко произтича от нашата съвест. Обикновено сърцето е това, което води до добри неща, съхранява добри мисли, човекът става по-мек и добронамерен, умее да прощава, да обича другите, да се наслаждава на общуването дори с човек, който иначе не би одобрил.
Лошото е, когато се поддаваме предимно на ума. Тогава прекалено много разсъждаваме и отблъскваме хората, които според нашите преценки не са толкова добри за нас или пък с нещо не ни допадат - я с облекло, я с някоя лоша черта на характера. А какво толкова? Защо трябва всичко да премерваме. Ако действаме чрез ума, започваме да намираме кусури във всеки един човек, правим забележки на всеки, много неща започват да ни дрязнят, изпадаме в клюкарство и интригантство, дори в лицемерие чрез обсъждане лошите черти на другите. От това може ли да бъде доволен човек? Неееееее. В никакъв случай.
Затова в дилемата кое да изберем, е най-добре да изберем сърцето. С него ставаме открити. Вярно така може да ни наранят повече. Но, от друга страна, със 100% е по-голяма вероятността да намерим стойностни хора, които винаги ще са на наша страна и които винаги ще ни подкрепят каквото и да предприемем в живота си, т.е. ще ни бъдат истински приятели, тъй като лошите дни или лошите черти на характера ни няма да ги прогонят от нас. Но напротив, те ще ни бъдат верни до край.
Какво избираме тогава - ума или сърцето? Предният месец разбрах, че аз съм човек на ума и сърцето съм си го заключила през девет планини чак в десетата. И не знам как да го намеря, как да накарам ума си да спре. Всяко нещо ме наранява, точно защото действам с ума си. Постоянно критикувам действията си и страхотно чувство за вина ме измъчва. Как тогава да премина от ума към сърцето. Трябва да съборя много висока и голяма планина. А тази планина сигурно е картонена и просто мога да я бутна. Тъй като основата й не е здрава и стабилна, а се корени на няколко убеждения. Сложното е как да разбера кои са тези убеждения, че да ги изкореня.
Искам да съм човек на сърцето и да мога да обичам истински, без да съм предубедена…

Не съм отсъствала от града. Просто не писах, тъй като имах доста ангажименти. Покрай втората ми работа не ми оставаше много време, но в момента съм в застой. Нещо имам разногласия с шефа си. Той изглежда не е доволен от мен, тъй като ми е поставил задача, която изисква да отделям време за нея през деня, да използвам служебния си телефон, което не е лесно, въпреки че ми дават ваучер и не ощетявам по никакъв начин другите си шефове. Но все пак работата ми през деня ми заема голяма част от времето, както и нямам възможност постоянно да заемам линията, при положение че използваме телефона за получаване на поръчки и разрешаване на редица проблеми като допълнителна информираност например.
Така де, има вероятност да загубя втората си работа. Това никак не ми харесва и е трудно за преглъщане. Едва от 4 месеца съм на нея и сега ми е доста нестабилно под краката. Не може пък ей така да ме изгонят при първия или втория неуспех. Според мен трябва да ми дадат още шансове. Аз имам желание да работя, въпреки че е много изморително с две дини под една мишница.
Другата новина покрай мен е, че започнах да излизам с един човек. Не сме нищо особено. За момента сме само приятели, но излизаме по-често. Много ми е странно, защото единственото, което правим, е да си говорим и да прекарваме време заедно. Не знам какво му е отношението към мен, но би трябвало поне малко да ме харесва, защото се старае всеки ден да има някакъв контакт с мен. Чуваме се по телефона, идва до офиса да ме види, излизаме вечерно време. Може би иска да ме опознае малко повече. Определено ние сме доста различни и нямаме почти нищо общо - философията ни за живота, принципите ни, интересите ни, ежедневието ни, заниманията ни - всичко това ни прави дори противоположни като личности, като характери.
Излязахме малко случайно, въпреки че случайни неща няма. Познати сме отдавна, тъй като складът, в който работи е близо до нашия и те зареждат някои артикули от нас. Съответно много пъти е идвал да взема стоката. Но преди един месец някъде имаше повече свободно време изглежда и се заговорихме. Разбрах за него, че това му е втора работа и че основната му длъжност е военен. Така и аз споменах, че работя на две работи. Говорихме 10 минути, макс. 15 и си тръгна. След работно време отидох да пускам архив в един друг склад и тъкмо щях да си тръгвам и ми звънна мобилният телефон. Оказа се той. Предложи ми да излезем. Даже се учудих, че ми има номера, но обяснението ще удължи историята.
Както и да е - вечерта излязохме и така досега излизаме често. Дори не му знаех името преди първата вечер. Имаме някои общи теми за разговор. Той е приятен събеседник и ми е интересно да разговаряме.
Другото ново нещо покрай мен е курсът ми по английски език. Започнах тримесечен такъв, като преподавателят ми е англичанин. Ами досега три пъти съм ходила и съм доволна. Група сме от 9 човека и всички са приятни. Само трябва да седна да поуча думи и да си припомня малко граматика.
Ами това е най-общо покрай мен. Ще пиша скоро пак.

Отпуската свърши, но за сметка на това беше наистина страхотна. Много добре беше уплътнена, въпреки че очаквах тези две седмици да се занимавам само с ремонта вкъщи.
Действително първата седмица почти не излязох от нас, защото се налагаше да чистя често след майсторите, но имаше и някои интересни моменти, като например ходих по работа с баща ми с колата и пиехме по някое и друго кафе по заведенията из града. Вземаше ме, тъй като в Испания си е загубил документите и караше без книжка. Аз бях резервният шофьор. Но нито веднъж не се наложи да шофирам из града. Добре, че не го спряха, защото иначе щяха непременно да го глобят.
Хубавата новина е, че успяхме да продадем и колата. Милата беше се скапала вече. Продадохме я и баща ми я поиска от новия собственик за една нощ, че да отидем до Димитровград за малко дрешки. Тръгнахме в четвъртък в 19.30 и бяхме там около 0 часа, точно за откриването на пазара. Ходихме цялото семейство, обикаляхме 3 часа и тръгнахме към 3 ч. Пристигнахме в нашия град към 7.30 сутринта, като се наложи аз да карам накрая, защото баща ми беше се тропясал, едва виждаше пътя, пък аз бях успяла да подремна. На следващи ден бяхме и четиримата като парцали. Но аз лично легнах чак късния следобед.
За първата седмица само веднъж ходих на плаж, но втората цели 4 пъти, като четвъртият беше нощна баня.
Интересното започна в четвъртък миналата седмица. С един приятел, с който не бяхме се виждали от година някъде, пък може и повече, се уговорихме да ходим на плаж в Албена. Той пристигна от София сутринта, хванахме автобуса и цъфнахме на албенския плаж. Това щеше да му е единствената баня за тази година, така че трябваше да е неповторимо. И наистина беше поне за мен. Седяхме на плажа от 11 докъм 14 часа, после ходихме да хапнем в стола на поликлиниката на комплекса. За това място ми казаха едни мои познати художници, рисуващи в Албена, които отидох да видя, защото преди две години работих до тях на арт улицата - продавах сувенири. В стола ядохме готвено, беше вкусно и и на достъпни цени. После карахме рикша, въпреки че за нея много нямаше време.
Нямаше време, защото докато бяхме на плажа, най-добрата ми приятелка ми се обади с много добра оферта - да мине да ме вземе от Албена с кола, да преспим в Каварна и на другия ден да ни върнат с друга кола. Аз естествено веднага реших да отида, тъй като щеше да бъде интересно. Какво интересно, беше супер.
Моят приятел от София не дойде с нас, а се прибра в Добрич за един ден да се види с майка си. После щеше да се върне в София, защото трябва да учи за държавен изпит. Специално си е взел отпуска за това.
А ние - аз, Миленка и един бивш вече старшина отидохме в Каварна. Да уточня, че приятелката ми е лейтенант и поделението, което е в Каварна, го командва тя. Запознах се с голяма част от работещите в него, много добри момчета, свестни и точни. Идеята да се отиде в Каварна дошла от едно събитие - този старшина, който ни закара, вече беше напуснал армията благодарение на приятелката ми. Успяла да го уреди само за 2 дена, въпреки че понякога ставало много бавно - за около 6 месеца.
Миленка беше излязла в отпуска, но се възползва от ходенето до Каварна, за да свърши и малко работа. Беше се обадила на момчетата да се съберат по възможност, за да се реши кой ще застане на мястото на напусналия старшина. На мен ми беше интересно през цялото време.
Към 18 часа дойде един друг старшина от същото поделение и ни взе да ходим на кафе. Имаха да говорят с Миленка за неговата командировка. Дойде по-късно и едно момиче, което учи в Морско, но иначе си е от Каварна. Още по-късно дойде и едно момче, което специално беше дошло от Добрич заради сбирката в поделението, та то не беше си тръгнало и предложи да ни разведе трите.
Ходихме първо до едно много хубаво заливче - Болата, което се намира в основата на Калиакра. След това посетихме самия нос. А накрая ни заведе на Зеленка. Впечатли ме това, че там имаше отвесни скали, по които постоянно течеше вода. А небето направо беше зашеметяващо, толкова много звезди не се виждат от къде да е.
Вечерта ходихме да изядем по една пица. Ние с Миленка останахме да спим в поделението. Там има една стая, в която спят старшините или тя, когато остава в града. Не мога да опиша колко спокойно беше наоколо. Напръскахме с един препарат против насекоми, за да не ни нападат комарите и спахме супер спокойно.
На сутринта ни върна главният старшина на поделението, с който също ходихме да пием по едно кафе. Въобще празно нямаше. Изкарахме си много добре.
В събота ходих с един приятел на плаж и хванах още по-здрав тен. В неделя ходих на Златни пясъци, тъй като бяха пристигнали едни роднини от София, с които ходихме на плаж на Кабакум. А вечерта беше нощният плаж на Галата отново с Миленка, брат й и двама негови приятели. За този плаж поканих и сестра ми, но тя не пожела да дойде.
Единственото нещо, което не направих през отпуската, е, че не отидох на цирк, а има много добър чуждестранен такъв с интересни номера и животни. Но има време до 27-ми август. Надявам се да успея и това да направя и удовлетворението ми ще бъде пълно.
Иска ми се отпуската ми да беше продължила по-дълго, но в същото време нямах търпение и да се върна на работа. От началото на септември ще имаме и нова колежка. Дано да бъде също толкова забавно и занапред.

Не бях го виждала от година и половина до вчера.
Трябваше да пристигне в София в събота сутринта и в неделя да се видим у дома. Но стана така, че на летището в Барселона е имало стачка и полетът му е бил отменен. В София беше 30 часа по-късно - в неделя следобед. Във Варна пристигна в 6 сутринта. Не можахме да се видим, защото като се събудих, той спеше. Та се видяхме чак вчера вечерта.
Майка ми ходи да го посрещне в София и заради забавянето сестра ми я отмени на работа. Радвам се, че цялото семейство е заедно. Снощи ходихме на китайски ресторант, а после за по един сладолед в Макдоналдс.
Баща ми ще седи най-много един месец и след това отново заминава. Бих искала и майка ми да замине с него, пък защо не и сестра ми, но той все още не се е устроил, за да поема толкова много разходи по престоя им там. Пък и майка ми няма веднага да може да си намери работа.
Обаче колко хубаво би било да се разполагам сама в апартамента. Истински ще се изкефя поне в началото. Но после съм сигурна, че ще ми е много самотно самичка, тъй като все пак съм свикнала да има хора около мен.
В неделя имам среща с г-н Русев. Той ми обеща, че ще ме свърже с Кючуков - шефа на Златна котва. Дано да може да ме уреди, иначе корабите само ще ги сънувам.

Колко пари са му необходими на човек, че да си позволява що годе добър стандарт на живот в днешно време? Какво трябва да работи, че да може да си ги осигури? Колко трябва да бъде едно нормално работно време?
Защо сме толкова материално устроени? Защо човекът ламти за все повече и повече вещи, с които не може да си отиде, когато му дойде времето? Отиваме си единствено със самите себе си.
Ние сме зрънце във вселената и според мен по-важното е да оставим следи след себе си. Лошото е, че за това отново се нуждаем от определени средства. Следователно какъв е изводът - за да създадем нещо и за да оставим нещо след себе си, не трябва да се осланяме само на материалните неща, но те са необходими, за да постигнем това, към което сме се насочили…

Днес съм в едно никакво настроение. Всяко нещо ми е тъпо. Излизах вечерта с приятели, но все говорим за едни и същи теми, правим едни и същи неща, сядаме на едни и същи заведения - изтъркана картина. Липсва ми стария щур живот, да правя каквото искам, когато си искам, без да ме е грижа за последствията.
Всеки дотолкова се е съсредоточил в сериозните неща, че е забравил как трябва да се живее истински. Думата “трябва” ли използвах? Не, тя определено не е подходяща. Но как ще усетим живота тогава, ако го гледаме отстрани?
Искам да се случват различни неща, да се чувствам жива или по-скоро жизнена, жизнерадостна, енергична. Искам да бъда дете, да наблюдавам света през детските си очи и да виждам красивото, забавното и цветното. А сега всеки ден е еднакъв с предния, постоянно съм изморена и нямам интерес или по-скоро нямам сили за нещо различно, разнообразно и интересно. Другият враг на човека освен еднообразието е и безпокойството. За какво трябва да ни пука. По-добре да забравяме за момент материалното и да не мислим за утрешния ден, а да се наслаждаваме пълноценно на ДНЕС. Искам да се науча да го постигам. Това ще бъде най-голямото ми богатство.
Прозявам се, значи е време да си лягам. Лека нощ!

Да започна с това какво стана с интернетската ми работа. За моя най-голяма радост одобриха това, което бях направила, въпреки че според моята преценка не беше никак достатъчно, а даже беше мизерно. Но както и да е. Изглежда това ги задоволи достатъчно, за да не ми направят някаква забележка. Продължавам с работата си и си обещах, че ще бъда по-внимателна и по-изпълнителна относно задачите си, но някак все ме хваща мързелът или намирам за по-интересни други неща. А пък винаги, когато получа муза за работа, все ми изниква някакъв ангажимент или нямам интернет.
Какви са дилемите, пред които съм изправена. Едната е свързана с лап топа. Наистина имам нужда от него, за да мога да си свършвам част от работата в работно време и да си помагам за вечерта, че да не осъмвам на компютъра. Не че стоя чак до сутринта, но ми се е случвало да работя няколко дена до 1 или 2 часа и след това направо съм парцал и не мога да се концентрирам, правя тъпи грешки на основната ми работа и също така постоянно ми се спи. Умората се натрупва все пак.
Но нещо става с лап топа. Забива от време на време, даже по няколко пъти. Днес не е забивал, даже в момента от него пиша това. Но вчера например изгуби звук. Даже много се изплаших. Добре че беше колегата да ми каже да го рестартирам, тъй като си помислих, че е изгоряла звуковата карта. Когато го рестартирахме, се оправи. Не знам какво беше му станало. При положение, че ми прави такива номера, струва ли си да го купувам. Доста пари ми искат - 800 лева, надявам се да я смъкнат.
Втората дилема са корабите - намерих фирма, от която могат да ме качат на Куин Мери, но ми искат две години стаж за коя да е длъжност, а аз нямам нито един ден. Досега съм работила само като продавач, дилър и офис сътрудник, както и склададжия. Оттук нататък е глупаво да работя като камериерка, сервитьорка или барманка цели две години, само и само да се кача на кораб. По-добре да изкарам някакви курсове и да се кача първо на по-обикновен плавателен съд, и чак тогава да се кача на някой по-луксозен. Имам още 5-6 години, през които мога да плавам, така че трябва да се възползвам. Друг проблем е, че не знам английски език. А и трудно ми се отдава да уча чужди езици. Но ще опитам. Ще направя всичко възможно, пък каквото стане.

До полунощ трябва да предам готов един проект, който ми зададоха преди три седмици. Най-лошото е, че аз си поставих крайния срок. През тези три седмици имах куп други неща за вършене. Удивлявам се на собствения си провал. Днес трябва да изпратя нещо, каквото и да е, но съм сигурна, че то няма да е достатъчно и ще ме изгонят от интернетската ми работа. Ако пиех алкохол, щях да се напия от отчаяние. Нещата тъкмо започнаха да се подреждат и всичко градено до тук сега ще се срути. Пия Кока Кола и се чудя какво да правя, как да понеса последните гнетящи минути. Проиграх си шанса. Не мога да изготвя за два-три часа такъв труд, който трябваше да разпределя в 3 седмици. Очевидно не мога да се справя с такова голямо натоварване и с голяма честота на заданията. Чудя се какво оправдание да вметна. Не, не искам да се оправдавам. Твърде несериозно подходих към тази задача. Но как да обяся по най-мекия начин, че ми трябва още време. Помооощ!!!

Омръзна ми да бездейстам в собствения си живот. Искам резултати, както искат от мен на втората ми работа. Искам да виждам, че става нещо, че се движа нанякъде. Какво толкова трябва да направя, за да го постигна. Просто трябва действие. За да постигнеш каквото и да е, трябва да правиш нещо в тази насока. От известно време насам си мисля, че ще дръпна много напред, ако се кача на кораб. Там ще се науча на истински къртовски труд и след това с каквото и да се захвана, ще ми се струва като детска игра.
Затова съм решила следното. Захващам се да уча думи на английски. Обаче имам нужда да си говоря с някого, да провеждам диалог. Вариантите са няколко, за да мога да се ориентирам слухово и говоримо евентуално - да гледам филми без субтитри, да ходя на уроци по разговорен английски или просто, както каза един приятел, да отида на Златните и да се заприказвам с чужденци. Но за последното трябва да се прескочат известни бариери - срамни бариери - да не мисля за това какво ще си помислят за мен, езикови бариери - да се насиля да говоря и да не се притеснявам, че ще бъда далеч от книжовния език, финансови бариери - да преглътна скъпите билетчета до Златните и съмнителни бариери - че може да ме помислят за проститутка или джебчийка, която завързва по този начин контакт или предлага някакви съмнителни услуги. Лошото е, че поне за мен бариерите са големи. Затова предложих на една приятелка да ходим заедно, но тя сметна този вариант за крайно глупав и невъзможен. Но според мен невъзможни неща няма, така че трябва да опитам. Аз съм луда по природа и понякога не мирясвам, докато не изпълня това, което ми е хрумнало, дори да е най-ненормалното нещо на света.
Най-добрата новина за момента е, че довечера най-после си вземам лап-топ. В момента въобще не ми се мисли как ще го изплащам, но вече е късно. 800 лева не са малко за мен, при положение че получавам ниска заплата. Важното е, че човекът ми е познат и е съгласен на разсрочено плащане. Само че още не съм му съобщила, че най-малко за 4 месеца можем да се разплатим. Другият проблем е, че не съм тествала тази машинка и горещо се надявам да е наред, защото инвестицията си е голяма и трябва всичко да е наред. И тук имам идея поне къде да го тествам. Имам доверен човек, приятел, който се занимава с компютри и знам, че ще ми каже истината в очите.
Още нещо ново, което съм направила. Вчера ходих за първи път на шокова терапия. Какво ще рече това - ами оцелях след кола маска на триъгълника. Досега не се осмелявах на подобно начинание. Но нали съм човек на силните усещания. Всъщност не беше толкова страшно и болезнено, както си го представях. Страхът ми беше по-голям от болката. Една позната ми каза, че само първия път е хипер болезнено, но после става нещо нормално и не боли чак толкова, пък и с времето корените изтъняват и космите оредяват.
Засега действам по тези начини, пък да видим по нататък. Трябва да има поне някакви резултати. Много не се надявам, че ще се кача на кораб, защото е трудно. Но важното е, че ще се опитам.

Възможно ли е да се върнем назад във времето? Така искам да променя настоящето си, това какъв човек съм в момента, като се върна 10-15 години назад. Щях да правя съвсем различни неща, отколкото съм правела, и съответно нямаше да си губя времето напразно. Сега си мисля, че можех да направя много повече в живота си досега, но фактът е, че не мога да върна времето.
Тогава единственият вариант е да не губя ценни минути тук и сега, а да действам и да стана такава, каквато бих искала да бъда. Но в този момент се чуствам толкова изморена, имам желание да си почина от всички ангажименти и да се насладя на пълноценна почивка далеч от града.
Днес колежката ми съобщи, че шефът можел и да не подпише молбите ни за отпуска. Той споменал, че вече бил приключил с отпуските. Надявам се да се шегува. Направо сърцето ми спи. Действително трябва да си почина в най-скоро време. Ако ми откаже отпуска, ще си взема болнични. Това е най-глупавият вариант, но какво мога да направя.
Сега имам едно много силно желание - да се видя с един приятел, който сякаш започнах да харесвам. Лошото е, че той не отговори на съобщението ми, значи е зает, а имах нужда да го видя точно днес.
Много са ми разпокъсани мислите, но ще напиша още нещо, което е съвсем различна тема. Има шанс да си взема лап топ на старо, толкова исках досега да имам. Но това не е каприз или прищявка от моя страна, а действително ми трябва за втората ми работа. Така може би няма да се изморявам толкова, защото част от нея ще мога да върша през деня.
Сега чакам един друг приятел да дойде да ме вземе. Дошъл е от Пловдив и ще го изпратя на гарата, а преди това ще си поговорим и ще се видим доколкото можем. Още един час имам да посвърша това-онова, да се изкъпя и той трябва да се появи.
Чувствам се толкова изстискана и изтощена. Събота и неделя не можах да си почина, защото ходих на Златните да се видя с бившия ми свако - бащата на братовчед ми, който не бях виждала от 15 години. Те са от София и бяха дошли за 3 дена. Отидохме със сестра ми в събота и прекарахме изключително приятно. Обаче този човек направо ми беше като непознат, не си го спомням, но се оказа един много мил и умен събеседник, с който можеш да си говориш за всичко. Толкова ми стана мъчно, като се разделяхме. Защо трябва да се получават такива ужасни неща - да се разделят семейства, приятелства и да нямаш възможност да познаваш хората, които навремето са ти били близки по сърце. Но животът не е само розов, но си има и други цветове. Точно така, животът е цветен. Ти избираш в какъв цвят да го оцветиш.

Бях говорила с един познат, че в краен случай, ако не успея да се реализирам добре, може да хвана чужбината или да се кача на кораб. Та той нещо ми пусна мухата, че може да ме уреди без рушвети, че познавал шефа на една от старите фирми в бранша - “Златна котва”. Нещо ми спомена и за Куин Мери и реших да погледна в интернет що е това чудо. Леле, като видях, се влюбих - най-големият, богат и луксозен кораб - рай за всеки. Така искам някой да ме уреди там да бачкам - заплатите ще са супер, клиентелата богата, ще се порадвам малко на лукс дори в работните помещения. Само да ми свирнат и се качвам. Ама най-вероятно от БГ няма да има фирма, която да качва за там. Егати живота. Защо трябва да стават такива работи? Сега не искам да се кача никъде другаде. Само там.
Ако някой може да ми даде някаква информация, съм насреща………………

Не знам. Тези дни ме е налегнала някаква меланхолия, чувствам се необикновено самотна. Независимо, че се виждам с колеги, приятели, някак усещам безразличие от моя страна към всяко нещо, което правя. Не ми е весело, не намирам същия ентусиазъм както преди. Не съм изпадала в подобно настроение от началото на миналата година, което е рекорд.
Омръзна ми, омръзна ми от всичко. Не разбирам какъв е смисълът да постигам неща, когато не мога да ги споделя с някого или липсва стремежът да правиш тези неща за този някой.
Сега се връщам от голям банкет с над 20 човека. Бяхме на маса на печено агне. Всеки един от хората там беше женен. Само двама бяха с половинките си. Стана въпрос за това кой кога се е оженил, как се е запознал. Всичко е ставало толкова естествено. В момента мисля за глупости. Не съм си доспала. Съответно сега си лягам и на сутринта ще мисля по друг начин, надявам се по-оптимистично.
Лека нощ

Понякога идва момент в живота ми, когато нито мечтая, нито си поставям някакви цели, а само чакам да видя какво ще се случи този ден, тази седмица, този месец, без да правя усилия в тази насока. Тогава просто се питам какъв е смисълът на всичко, защо живея, какво трябва да направя. Предполагам, че всеки има някакво призвание. В тези моменти само си задавам въпроси, без да очаквам някакви отговори и без да действам да ги получа.
Друг път ме обхващат всякакви идеи, които биха осмислили битието ми, ако ги приложа на практика и имам достатъчно търпение да ги изпълня. Но обикновено тези идеи остават нереализирани, защото твърде бързо искам да получа резултатите. Но така не става.
Сега си мисля, че ще е много хубаво да получавам по 200 лева на ден - 4000 месечно, което не е неосъществимо, но ще стане доста бавно с много труд. И докато правя опити да се получи нещо, аз отново ще се откажа. Защо се получава така? Ами защото при първия неуспех или първата несполука си казвам, че нищо не може да се получи и аз за нищо не ставам. Но реално не съм права. В тези мигове ставам твърде черногледа и песимистично настроена, а може точно тогава да съм само на един метър от “златната жилка”. Не трябва да се отказваме от мечтите и идеите.
Мечтателите не са безотговорни хора, просто до тях трябва да има някой работяга, който да се хване здраво да осъществи техните идеи и да им даде нужния кураж и стимул, за да продължат и да не се отказват. Може би тогава няма да си останат само едни празни мечтатели…

Сега всеки, който е с договор и има достатъчно месеци зад гърба си, се замисля да си вземе отпуска. Много въпроси има покрай нея - къде да я караш, кога да я вземеш, трябва да се съобразяваш с колеги, с финанси и други дребни елементи, които се оказват основателна пречка.
Сега лятото повечето се замислят за море. Аз съм на морето и не е необходимо да ходя някъде другаде. Предните две години ходих на планина, защото цял живот на морето съм прекарала и не бях опитвала какво е да изкараш малко време някъде другаде. Всяко място си има своите предимства. Останах много доволна - едната година на екскурзионно с приятели в Рила, а предната в Девин с други хора. Разбира се, и двете “летувания” бяха с определена цел - мисионерство, но независимо от това се оказаха страшно отпочиващи и разтоварващи от ежедневните проблеми. Това да си поставен в различна обстановка, с хора, които мислят като теб, но които сравнително малко познаваш или не познаваш въобще, общувайки помежду си и инвестирайки повече време в духовни неща, те изгражда, кара те да видиш живота в съвсем различна светлина, да се почувстваш полезен по друг начин.
Тази година вече не съм студентка и съответно да си голям и да работиш, да се издържаш донякъде самостоятелно, те прави по-материалистичен. Ние сме обградени от материални неща, без които не можем да съществуваме. Но според мен те не са пречка да продължаваш да поддържаш вярата си. Напротив, тези непрестанни борби за осигуряване на насъщния хляб и стремежът към по-висок стандарт на живот те правят по-силен човек, изграждат твърд характер. С всичко това Бог ни учи на много неща, а мен лично на повече отговорност.
Имам желание да си взема отпуската от 31 юли, разбира се трябва да се съобразя с колежката. Но на 29-ти този месец се прибира баща ми, а не съм го виждала от началото на март миналата година. Тази вечер се чухме с него и той ми каза, че ако се освободя, тъкмо ще му помагам за ремонта вкъщи. Абе човекът е голям ентусиаст. Ще се върне в България от продължително отсъствие и ще тръгне ремонт да прави. Направо му се кефя.
Та това е за моята отпуска, май няма да си почина особено, няма да има време много-много за плаж и излишно размотаване. Така е, не трябва да се пропилява времето. Но пък човек се нуждае и от почивка, нали?

Последния път видях, че на главната страница има съвети как да премахнем така досадния спам. Изпълних всичко и сега нищо не се публикува, без да съм го одобрила, което е чудесно. Е, досега и един свестен човек не ми е писал, но и друг път съм го казвала, че това не е моята цел - да имам коментари, а целта ми е на момента да запиша своите преживявания, чувства и впечатления от деня и след време да прочета какво съм преживяла. Би ми било интересно, защото всеки човек е важен и се интересува от самия себе си. Все пак се радвам, че повече няма да имам спам в блога си, защото освен, че го забраних, но и изтрих насъбралия се и публикуван досега. Виждам, че други потребители още страдат от него, но мен изключително много ме дразнеше, така че взех незабавни мерки.
Днес времето беше облачно, но така горещо и задушно, че успях да отида на плаж с приятели. Имахме късмет, че не заваля. Утре отново ще ходим, стига да не вали. Миналата седмица не ходих, но вече няма да пропускам.
Притеснява ме единствено, че доста съм изостанала с интернетската ми работа, но смятам утре сутрин да понаваксам, пък и повече съм решила да не ходя да помагам на майка ми, та да намирам повече време за компютъра. Сестра ми вече е във ваканция, така че се надявам тя да ме отмени в помощта ми за майка.

Ето това се питам, но не знам отговорът. До скоро работата, която работех ми доставяше удоволствие и се чувствах добре. Но напоследък осъзнавам, че нямам перспективи в нея, не мога да се развивам. Аз съм млад човек и искам повече от моето съществуване. Някак това да стоя на едно място и да чакам нещо да се случи, не ме удовлетворява. Искам да управлявам донякъде живота си, а не той да ме управлява. Но не знам как. Може би нямам смелост. Сега се чудя дали да продължавам да работя на тези две работи, които сега имам, или да рискувам и да замина, да се откъсна от това еднообразно ежедневие и както в приказките да отида да си диря късмета другаде. Лошото е, че не знам дали ще постъпя правилно. Вариантите са друг град, друга страна или да се кача на кораб.
Това е, че мога да направя всяко едно от тези неща - не съм семейна, не съм обвързана, нямам деца, нямам никакви ангажименти, с изключение на това, че съм подписала договор с интернетската ми работа, но и това е поправимо. От друга страна, не знам дали пък по този начин няма да направя най-голямата грешка в живота ми - да се откажа от нещо сравнително сигурно срещу това да отида “да гоня Михаля”.
Това ме измъчва в момента. Не знам какво точно искам. Знам единствено, че желая да постигна нещо голямо в живота си и да бъда значима най-малко в собствените си очи.

Съботният ден вече отмина, но ще говоря за него като за днес. Та днес беше един много добър ден - ден за почивка и мързел.
Петък вечер със сестра ми щяхме да ходим на откриването на Планета, въпреки че на мен въобще не ми се ходеше, защото не ми се нрави особено тази музика. Е, има и хубави песнички, но по принцип не слушам. Та отидохме ние, но не си носехме документи и съответно в нито една дискотека не можахме да влезем и накрая осъмнахме в Годзила, хапвайки пици, аз ядох цедено мляко с течен шоколад. Пък и пред Планета имаше толкова голям народ, че сигурно щяхме да чакаме поне един час, докато влезем.
Аз лично си изкарах добре, но сестра ми беше разочарована, тъй като беше се настроила за дискотека, а плановете се провалиха. Нейните приятели се отказаха от Планета и влязоха в ЗаЗа. Останахме само аз, сестра ми и една нейна приятелка. Прибрахме се към 3 и днес спах до 13.30, а сестра ми до към 16 часа.
Бях решила да се наспя хубаво, но ми звъняха два пъти по телефона и ме събуждаха и съответно аз пак заспивах. Днес ми е единственият ден от много отдавна, когато мога да се наспя що годе. Иначе през седмицата си работя две работи и не ми остава много време за почивка, още повече че имам желание и да излизам, а и го правя.
Ревизията на едната ми работа я правихме в петък. Бях казала, че наличностите в компютъра са в ужасен хаос и ревизията е единственият изход от ситуацията. С благодарност и облекчение мога да твърдя, че тя вече свърши и всичко е в ред в момента. Вече от мен зависи да не става отново объркване. Откакто съм на тази работа не е правена ревизия и заради обърканите наличности ставаха още повече грешки и много неща не излязоха. Едни бяха в плюс, други бяха в минус, но шефката не ме е карала да бъда отговорна за нищо. Но вече съм, още повече че само аз имам ключ за склада.
Да се похваля, че утре ще ходя на плаж. Щях да ходя на два рождени дни, но и двата няма да се празнуват утре, така че ще се разплуя на плажа и няма да ставам, докато не заприличам на негърка. Е, то за няколко часа нищо няма да се получи, при положение, че това ще ми е втора баня, но разчитам на баните си по рождение.
Сега си лягам, че минава два часа.

Ядосвам се, а не трябва. Защо трябва да се стресирам за глупости. Хванах се тука с една работа по интернет и всеки път ми пишат, че искат различни неща от мен. Става въпрос за една и съща задача, а претенциите много и постоянно се менят. Може ли да одисвам на акъла или по-скоро на настроенията на всеки. Омръзна ми да се занимавам. И се чудя защо още не съм се отказала. Не, решила съм да докарам нещата докрай. Въпреки че може би грешката е в мен. Най-вероятно не се справям със задачата. Ама всеки път се обърквам все повече. Или аз съм тъпа и бавно схващам и наистина не ме бива, или те не знаят какво точно искат.
Какъв беше смисълът да се хващам на втора работа - о, да, тъпите пари. Ако ми стигаха, нямаше да се главоблъскам. Ама те все не стигат. И какво правя - съсипвам си здравето, тормозейки се и недоспивайки си.
Хайде, хайде, да не се оплаквам, че има хора, много по-зле от мен, в много по-тежко положение. Аз поне имам шанса да науча нещо, парите не са единствената причина.
Оф, да си лягам вече, че утре ме чака дълъг ден.

Мислех да кръстя този текст “В банята съм!” както една доста известна реклама, която даваха неотдавна, защото чакам водата да се стопли и влизам да се къпя, но реших да го кръстя по друг начин, защото ми предстои точно това - ревизия.
Много хора биха казали: О, гадост или Ужас, но за мен това е добра новина. Работя в склад и там е такъв хаос, че наистина имам страхотна нужда от тази ревизия, за да се оправят наличностите в компютъра. Така ще ми бъде по-лесно и няма да се допускат грешки. Пък и това действие не ме притеснява и поради друг факт - просто защото не съм присвоила нищо.
Интересното е, че самато ми шефка ще идва чак от София да я прави, а тя по принцип не се занимава с тези неща. Радвам се, защото ще я поопозная поне малко като човек, дори да стои само два дена. Досега не съм общувала много с нея освен по телефона и се вълнувам.
Тя идва утре и вероятно се хващаме с тази трудна задача в четвъртък. Пожелайте ми успех!

Това заглавие ми звучи доста песимистично. Но все пак отново съм пред белия екран, който трябва да запълня с малки черни букви.
Разгледах преди малко блоговете на няколко потребители и видях доста интересни неща. Имам да се уча от по-опитните от мен. Видях и такива, които нямат коментари като мен, и такива, които имат минимум публикации с доста коментари. Хареса ми публикацията в един блог, където момиче беше написало, че е крайно време да промени живота си, да преосмисли това, което е. Добра идея, не мислите ли?
В момента съм доста изморена, защото имам страшно много работа, която трябва да свърша. Знам, че не бива да я отлагам, но се чудя от къде да я започна и честно казано нямам никакво желание да правя нещо в този момент. Това е безотговорно от моя страна. Трябва да бъда на принципа да не оставям днешната работа за утре. Но през последните години денонощието сякаш се скъси, а задълженията се увеличиха, та някак не стига времето. Иска ми се да свърша всичко накуп, та даже да мога и да се позабавлявам, но толкова ли съм неорганизирана, че не става. Ако имате някакви идеи за по-добро организиране на времето, моля споделете. Ще ми бъде интересно да чуя мнения кой как се справя с изтичащите минути.
Та това е от мен. Трябва да свърша поне нещо, за да получа малко удовлетворение, че напредвам, а не тъпча на едно място или вървя назад. Нали все напред трябва да гледаме. Лошото е, че времето се движи с бясна скорост, и се чудя дали аз схващам бавно или може би ще свършвам повече неща, ако намаля темпото и се опитам да сложа в ред ежедневието си. Необходимо е човек да постигне някакво спокойствие или хармония, иначе се включва във водовъртежа от обстоятелства и неусетно загубва идентичността си.
Ето това може би искам да открия в живота си - коя съм аз, накъде вървя и какъв е смисълът на моето съществуване. Аз съм като кораб, който не знае към кое пристанище да се отправи, и в даден момент може припасите ми да се свършат, без да съм го открила. Опасно е. Но знам, че някой ден ще намеря отговорите на тези въпроси.